Aa
Кардиохирургия

Аритмии

Аритмиите се срещат при исхемична болест на сърцето, при клапни пороци, при структурно здраво сърце и запазена сърдечна функция, при вродени и наследствени болести на сърцето, при ендокринологични заболявания, нарушения в баланса на солите в организма или предизвикани от прием на медикаменти.

Екстрасистолна аритмия – може да бъде напълно безсимптомна и безобидна. Би могла да е свързана с усещане за прескачане на сърцето, позиви за кашлица, краткотраен гръден дискомфорт, главозамайване, световъртеж, причерняване пред очите. Възможно е да не се налага лечение, да се лекува медикаментозно, в редки случаи след електрофизиологично изследване – с радиофреквентна  аблация.
Предсърдно мъждене/трептене – Най – честата сърдечна аритмия (до 1- 2 % от населението). Честотата й нараства с възрастта. Според големи клинични проучвания рискът от настъпване на предсърдно мъждене или трептене при възраст над 40 г. е 1 : 4 – един на всеки четирима души е в риск (Фрамингамското проучване). При наличие на предпоставки за тромбемболичен  инцидент лекуващият лекар може да предпише трайна терапия с антикоагуланти – за редукция на риска от мозъчен инсулт. Предсърдното мъждене и трептене може да протича асимптомно или  да е свързано с усещане за неритмично или ритмично  сърцебиене, задух, умора, гръдна болка, главозамайване или загуба на съзнание. При пристъпно предсърдно мъждене/трептене може да има чести позиви по малка нужда. При предсърдно мъждене може да се наблюдава спад или покачване на артериалното налягане.  При нужда лечението е медикаментозно и/или с радиофреквентна аблация.
Предсърдна тахикардия – оплакванията са от пристъпно сърцебиене, понякога може да са съпроводени със задух и главозамайване. Тази аритмия може да се провокира от предозиране на сърдечни медикаменти (дигиталисови гликозиди – дигоксин, ланитоп ).
АVNRT – атриовентрикуларна нодална риентри тахикардия. Най – честата правилна тахикардия в зряла възраст – с пик между 20 и 40 г. възраст. По – честа е при женския пол. Обичайно оплакванията са от ритмично и ускорено сърцебиене с внезапно начало и край. Честотата и продължителността на пристъпите може да варират значително. Понякога тахикардията е съпроводена с недостиг на въздух, главозамайване, загуба на съзнание, пулсиращо усещане в шията, чести позиви по малка нужда. Лечението е медикаментозно и посредством радиофреквентна аблация, която е с успешно премахване на аритмията в повече от 95% от случаите.
Камерни тахикардии – Може да протичат асимптомно или със сърцебиене, както и с драматични симптоми като спад на артериалното налягане и загуба на съзнание.  Възможно е да не се нуждаят от лечение или да се лекуват медикаментозно и/или с радиофреквентна аблация и/или с имплантация на кардиовертер-дефибрилатор.
Нарушения в провеждането на електрическите импулси – може да са асимптомни или да са свързани с прояви на сърдечна недостатъчност, загуба на съзнание, припадъци и гърчове. Когато се налага лечение, най често това е имплантацията на кардиостимулатор – пейсмейкър.