Световен ден за борба с хипертонията

Print

Високото артериално налягане е изведено на първо място от 25-те най-чести рискови фактори като причина за смърт във всички региони на света.

Високото артериално налягане е изведено на първо място от 25-те най-чести рискови фактори като причина за смърт във всички региони на света. В световен мащаб проблемът артериална хипертония/АХ/ засяга 1,1милиарда души. В повечето страни на индустриализирания свят честотата на АХ е 15-25%  сред възрастната популация над 18 години. България е сред страните с много висок и нарастващ през последните години дял на смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Високата  сърдечно-съдова смъртност в България корелира с висока честота на АХ, която за лицата от 25 до 64години е 40%, а за лицата над 45години е 50%.

Артериалната хипертония се дефинира като систолно артериално налягане (САН) равно или по-високо от 140ммHg и/или диастолно артериално налягане (ДАН) равно или по-високо от 90ммНg, или установени повишени стоиности като посочените при многократни предишни измервания при пациенти,които вземат антихипертензивни медикаменти.

АН трябва да се измерва по стандартизиран начин, спазвайки следните правила:

- Пациентът трябва да е седнал на стол, облегнат на гръб и с ръце, поставени свободно отпуснати на подложка на нивото на сърцето. Пациентът не трябва да е пушил или приел храна през последните 30мин преди измерването.

- Измерването трябва да почне след най-малко 5мин почивка.

- Подходящата големина на маншета изисква въздушният каучуков мехур на маншетата да обхваща най-малко 80% от обиколката на мишницата, а ширината на маншета трябва да бъде 12-15см при възрастен средна големина.

- Две или повече измервания на интервал от 2мин трябва да се направят и получените стойности да се осреднят. Ако стойностите от двете измервания се различават с повече от 5mmHg се правят допълнителни измервания.

Основната цел при лечението е да се постигне максимално намаляване на глобалния сърдечно-съдов риск. Това изисква лечение на повишеното АН per se, както и на съпътстващите обратими рискови фактори. Това е т.нар. рисков подход за лечение на АХ. АН трябва да бъде понижено под 140/90mmHg и до по-ниски стоиности при всички хипертоници, ако се понася добре. Таргетните стойности трябва да бъдат под 130/80mmHg при диабетици, високорискови и много високорискови пациенти като тези с придружаващи клинични състояния(инсулт, миокарден инфаркт, бъбречна дисфункция, протеинурия).

Целта може да се постигне само чрез  здравословна промяна на начина на живот или с добавка на медикаментозно лечение.

Промени в начина на живот.

Те притежават потенциала да предотвратят появата на АХ и са с доказана ефективност за понижение на АН. Мерките за промяна на начина на живот трябва да бъдат назначени на всички пациенти, включително и при тези, изискващи лекарствена терапия. Целта е да се намали АН, да се контролират другите рискови фактори и да се намали дозировката на антихипертензивните медикаменти, които впоследствие ще се прилагат.  Тук се включват:

   1.Редуциране на телесното тегло.

Това намалява както САН, така и ДАН. При пациенти с наднормено тегло и АХ редуцирането на телесното тегло повишава антихипертензивния ефект на медикаментите и може значимо да редуцира придружаващите рискови фактори като диабет, дислипидемия,  синдром на обструктивна сънна апнеа и подагра. Всички пациенти трябва да получат предписание за индивидуализирано, мониторирано редуциране на телесното тегло, включващо калорийна рестрикция и повишена физическа активност.

   2.Ограничен прием на алкохол.

Повишеният прием на алкохол е важен рисков фактор за повишение на АН и може да причини резистентност към антихипертензивната терапия. Препоръчва се ограничаване на приема на алкохол до не повече от 30ml етанол на ден или 15ml за жени и хора с ниско телесно тегло.

   3.Физическа активност.

Регулярната аеробна физическа активност може да повиши загубата на тегло, да подобри функционалния здравен статус и да редуцира риска за сърдечно-съдова заболеваемост  и смъртност с различна етиология. Пациентите, водещи заседнал начин на живот, се съветват да правят упражнения с умерен интензитет, т.е. 30-45min на ден.

   4.Умерено ограничение на приема на натрий.

Установена е позитивна връзка между приема на натрий и нивото на АН. Препоръчва се редукция на приема на готварска сол на 65mmol/ден, съответстващо на 3,8g/ден натриев хлорид.

   5.Поддържане на адекватен прием на калий, калций и магнезий с храната за постигане на общ здравен ефект. Препоръчват се хранителни режими, базирани на диета, богата на плодове, зеленчуци и нискомаслени продукти с намалено съдържание на холестерол и наситени мазнини.

   6.Спиране на тютюнопушенето

Тютюнопушенето причинява остро повишаване на АН и пулса, персистиращи за повече от 15min след изпушване на една цигара.  Тютюнопушенето е мощен  сърдечно съдов рисков фактор и неговото спиране е най-ефективната мярка за промяна в начина на живот и за предпазване от голям брой сърдечно-съдови заболявания.