Проучване за кумулативната доза облъчване при онкологични пациенти на УМБАЛ Младост беше одобрено за устна презентация на конгреса на Европейското дружество по радиология

Print

Докладът беше избран от над 9085 абстракта подадени за участие от цял свят, като само 100 от тях биват избрани за устна презентация.

Проучването е проведено от доц. Веселка Стойнова и главен медицински физик д-р Илия Дяков, от Аджибадем Сити Клиник Младост, и проф. Женя Василева от Международна агенция за атомна енергия (МААЕ), следвайки посоката на световни доклади за групи от пациенти, при които е възможно кумулативната доза да надхвърли 100 mSv. В него са включени пациенти УМБАЛ Младост, на които са направени множество диагностични процедури по време на диагностицирането на болестта и последващото й проследяване. Обект на изследването са общо 6318 пациента за периода 2016-19, на които е направено компютърно-томографско изследване. За пациентите преминали повече от 3 компютърно-томографски (КТ) изследвания е събрана информация за други процедури с йонизиращо лъчение, проведени в периода. Включени са данни от трите бази на здравната група Аджибадем Сити Клиник в София, събрани чрез системите Dose Watch и PACS.

Резултатите показват, че 1406 пациента са били подложени на 3 или повече КТ процедури, и 11,4% от тях са с доза над 100 mSv. При тези дози е доказан повишен риск за злокачествено заболяване вследствие на облъчването. От всички изследвани процедури 64% са КТ, 13 % са ПЕТ – КТ, 7% са рентгенографични, 7% са лъчетерапевтични планиращи КТ, 6% са СПЕКТ – КТ, 2% са мамографии и 1% ангиографски процедури.

От проследените пациенти след проведено лечение в болницата при 11% не се наблюдава динамика на болестта, а при 19 %  има пълен отговор ( без нови лезии при проследяване).

Изследването показва, че провеждането на няколко процедури при диагностицирането и последващото проследяване на онкологични пациенти е обосновано в повечето случаи, но има възможност за оптимизиране на протоколите за планиране на лъчелечението и честотата на провежданите процедури при проследяването на пациентите. Ясно се вижда и необходимостта от създаване на унифицирана регионална или национална система, съдържаща история на проведените процедури на даден пациент, с унифициран пациентски код, което би подобрило грижата и сигурността на пациентите.