Проф. д-р Лъчезар Гроздински: Стресът е по-мощен фактор за атеросклероза от холестерола

Print

Рисковата възраст е след 50 г. при мъжете и 55 г. при жените

Проф. д-р Лъчезар Гроздински е председател на Националното дружество по ангиология и флебология, и член на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Специализирал е в Англия и в САЩ. Работил е в секторите по ангиология на Националната кардиологична болница и на Университетска болница “Св. Екатерина”. От 2012 г. е началник на отделение по ангиология и флебология към “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център” в София. Разговаряме с проф. Гроздински за най-масовите съдови заболявания.

- Проф. Гроздински, какво представляват съдовите заболявания?

- Съдовите заболявания са два вида - артериални и венозни. Основното заболяване, от което страдат артериите, е атеросклерозата. Тя протича с постепенно стесняване на артериите, а когато ги запуши напълно, причинява инфаркт, инсулт и периферна гангрена. 

Най-опасното от венозните заболявания е дълбоката венозна тромбоза, която може да причини белодробна емболия с фатален изход. Разширените вени са по-скоро козметичен проблем, отколкото медицински. Само когато са големи, водят до хронична венозна недостатъчност и тромбофлебит.

Съдовите заболявания са социалнозначими, защото засягат голям процент от населението, особено по-възрастното и причиняват тежки поражения на организма, които водят до инвалидизация, а често и до фатален край. 

- Каква е съвременната диагностика на венозните заболявания?

- Съвременната диагностика на венозните заболявания се извършва с ултразвук - така нареченият съдов доплер. Той позволява да се установяват с изключително висока диагностична достоверност венозни тромбози на съдовете на горните и долните крайници, както и на големите венозни съдове в корема. Изследването се извършва в амбулаторна обстановка, което е голямо удобство. Само че наличието на апаратура за съдов доплер не е достатъчно, трябва да има подготвен специалист, който да интерпретира резултата. За съжаление, в момента много лекари, без да са сертифицирани, се опитват да изследват с ултразвук сърца и съдове. Това обаче води до некачествена диагностика и проблем за пациентите. 

- Какво е новото в разбирането, профилактиката и лечението на атеросклерозата?

- Атеросклерозата е водещото заболяване в индустриално развитите страни. Тенденция през последните десетилетия е преминаването на лечението от хирургично (отворена хирургия) към ендоваскуларно. 

Съществува мнение, че атеросклерозата се причинява едва ли не единствено от повишения холестерол, който се натрупва в съдовете и ги запушва 

Това e изключително погрешно и примитивно обяснение. Атеросклерозата е по-сложен процес, на който познаваме само някои от основните фактори и механизми. Но все още не знаем каква е причината за това заболяване. Затова е илюзорно да смятаме, че като приемаме по-бедни на холестерол храни, няма да се разболеем от атеросклероза или ще я спрем.  

По принцип, повишеният холестерол в организма има ендогенни причини, тоест организмът сам си го синтезира. Холестеролът в съвсем малка степен зависи от храната. Така че диета, бедна на мазнини, не дава възможност да се предпазим от атеросклероза, нито е лечебна.   

Ето защо, не е правилно, както се прави в момента, в лечението на атеросклерозата акцентът да е понижаването на холестерола. Профилактиката и лечението трябва да се извършват комплексно. Трябва да се опитаме да елиминираме всички рискови фактори, а те са много. За съжаление, за развитието на това заболяване огромно значение имат генетичните фактори, а тях не можем да премахнем. Но можем да лекуваме артериалната хипертония, повишения холестерол, повишената кръвна захар, може да спрем тютюнопушенето, което сериозно уврежда артериите. Един от най-тежките рискови фактори за атеросклерозата е хроничният стрес. Не става дума за екстремните стресови ситуации, а за хроничния стрес. За хората от нашите географски ширини хроничният стрес е нещо обичайно, всички сме подложени на него. Лошото е, че този стрес стимулира развитието на атеросклеротичния процес, както и на други заболявания, включително онкологични. Според мен хроничният стрес е много по-сериозен рисков фактор за атеросклероза, отколкото високият холестерол. Виждал съм много хора с висок холестерол, но без съдови заболявания. И обратно - с нисък холестерол, но с тежка атеросклероза. Това, което подценяваме, е хроничният стрес. Когато пациентът отиде при специалист по атеросклероза, лекарят дава терапия за почти всички рискови фактори. Но не съм чувал за лекар, който отделя време да обясни на пациента, че много по-опасен за прогреса на атеросклеротичния процес е начинът на живот, постоянният и натрупващ се стрес 

Хроничният стрес не се диагностицира, нито пък се дават полезни съвети на пациентите как да го преодолеят. Ние даваме хапче за понижаване на кръвното налягане, но не и съвет как ефективно да се избягва стресът. 

- А вие ще дадете ли съвет?

- В съвременното общество не можем да избегнем контакта със стресовите фактори. Само да вземем дупките по пътищата, задръстванията в големите градове, хората, които екстремно не спазват правилника за движение, сблъсъкът с администрацията, която основно се стреми да стресира гражданина, а не да му помага, дразнителите в работната среда (отношенията с колеги и началници), това е достатъчно да бъдем постоянно стресирани. От този стрес може да избягаме само в някоя планина, пещера или манастир, тоест да се отделим от обществото. Явно не това е начинът да се справим със стреса. Всеки човек трябва да намери път, по който да се отпусне и да отслаби влиянието на хроничния стрес върху неговата психика и здраве. Пациентът трябва да бъде убеден, че основната отговорност за неговото здраве не носи лекарят, а самият той. 

Лекарят може да изпише десет хапчета и въпреки това пак да страдаш и заболяването ти да прогресира. Човекът трябва да преразгледа досегашния си начин на живот, който до голяма степен е довел до заболяването. Нужна е промяна в начина на живот, разрешаване на хронични проблеми в работата или в семейството, за да се постигане баланс, спокойствие и намаляване на стреса.  

- Нашата здравна система е оставила хората сами да се грижат за профилактика на здравето си. Няма национални програми и скрининги за атеросклероза например.

- В продължение на десет години предлагах на здравното министерство такава програма, но не ми обърнаха внимание. Разбирам, че национална програма струва милиони левове. Според личното ми мнение е много по-полезно за населението да направим програма за профилактика на атеросклерозата, вместо да купуваме бойни самолети. На цената на един самолет можем да направим няколко профилактични здравни програми. 

- При положение че няма национален скрининг за атеросклероза, какво трябва да прави човек, за избегне тежките й усложнения?

- Всеки трябва да знае, че влиза в рискова възраст за развитие на атеросклероза след 50 г. при мъжете и 55 г. при жените. Ако към това има наличие на поне още един от рисковите фактори - хроничен стрес, тютюнопушене, висок холестерол, кръвна захар, кръвно налягане или тромбофилия, конкретният човек трябва да си прави скрининг на съдовете веднъж годишно 

Не можем да изследваме ултразвуково всички артерии по цялото им протежение. Но има начин да установим дали е започнал атеросклеротичният процес чрез изследване на артериите на ключови места. Трябва да се знае, че някои критични стеснения на мозъчни, периферни и  коремни съдове не дават никакви симптоми. Но с помощта на ултразвуково изследване за 10 - 15 минути мога да ви кажа какво ви е състоянието на съдовете, имате ли, или нямате атеросклероза. С точност до една десета от милиметъра виждам съдовата стена и мога да открия плаки в нея. Ако тези плаки обхващат повече от 70% от съда, тогава се налага освен медикаментозно лечение ендоваскуларно или в краен случай хирургично лечение. 

- Кога се появяват симптомите на атеросклерозата?

- Коварното при това заболяване е, че то с години може да протича асимптомно и чак на финала, когато стеснението обхване повече от 70% от съда или се запуши внезапно, симптомите се проявяват и то драматично, с тежко усложнение. При запушването на артерия притокът на кислород и хранителни вещества към съответния орган намалява значително или блокира напълно, от което загиват клетки и цели структури в организма. Запушване на артерия на съцето предизвиква инфаркт, на мозъка - инсулт, а запушване на периферните артерии води до гангрена на крайници. Запушването на коремни (висцерални) артерии пък може да доведе до инфаркт на червата и на вътрешните органи.

Ето защо, е наложително да се прави скрининг на атеросклерозата, за да хванем рано заболяването, преди да са настъпили тежките, инвалидизиращи увреждания. Същността на профилактиката и лечението на атеросклерозата е да засичаме предклиничния й стадий 

Тогава няма да позволим заболяването да прогресира и да причини тежки усложнения. Трябва да се знае, че ако веднъж се е стигнало до инсулт или до инфаркт, колкото и да отпушваме съдовете, пораженията върху сърдечния мускул или върху мозъка вече са нанесени. 

В нашата болница правим експресна диагностика и предимно ендоваскуларно лечение на атеросклерозата. Когато пациентът дойде с някоя от формите на атеросклероза, го изследваме цялостно от главата до петите. След като установим състоянието на периферните, коремни, коронарни и мозъчни артерии, го лекуваме ендоваскуларно. Най-ценното, което сме създали като модел на поведение, е комплексната диагностика и лечение на атеросклерозата. А не, да кажем, някъде да ви установят коронарна патология, да ви стентират и след месец да умрете от инсулт, защото не са изследвани мозъчните артерии и останалата съдова система. Атеросклерозата е заболяване на всички съдове, не само на един. И ако не се изследват цялостно, се изпускат пораженията върху другите съдове. Пациентът пак може да загине от атеросклероза, но с друга локализация на запушването. 

- Има ли млади хора с атеросклероза?

- Разбира се, че има млади хора с атеросклероза, дори 20-годишни. Такива поражения са откривани в съдовете на професионални военни, участвали в бойни действия по света. Проучвания са правени в САЩ на американските войници, участвали във Виетнамската война. Атеросклероза на много ранна възраст е откривана и у концлагеристи, например от концентрационния лагер в Освиенцим. Забележете, че там хората са гладували системно, били са подложени на драстична диета, но атеросклерозата е била екстремно тежка. Обяснението е в огромният стрес, който са преживели за дълъг период от време.

- Знае ли се за известни личности, че са страдали от атеросклероза?

- По-възрастните хора обикновено си отиват от този свят или от атеросклероза, или от онкологично заболяване. Държавният глава на бивша Югославия Йосиф Брос Тито загина от периферна гангрена вследствие на атеросклероза. Знае се, че Владимир Илич Ленин е бил с няколко инсулта. Сталин също е получил инсулт. 

 

Интервю на Мара Калчева за zdrave.to