Кардиохирурзи и кардиолози в отбор спасяват човешки животи

Print

Съвместно интервю на медицинския директор на болницата проф. Иво Петров и д-р Асен Келчев, новият ръководител на отделението по кардиохирургия

Защо все по-често екипите на инвазивните кардиолози и кардиохирурзите работят заедно?

Проф. Иво Петров: В наши дни пациентите със сърдечносъдови заболявания са много сложни и винаги изискват колаборация между специалисти от различни направления, станала популярна като мултидисциплинарен екип. В зависимост от водещия проблем това е или сърдечен тим или сърдечносъдов тим. Няма обаче съревнование кой да е водещ, първо, защото се диктува от самия случай, и второ, защото между професионалисти винаги се работи лесно.

Д-р Асен Келчев: Заедно с инвазивните кардиолози разглеждаме всички пациенти, които се подлагат на някаква интервенция в болницата. При показания за хирургично или интервенционално лечение се избира процедурата с най-добър дълготраен ефект за пациента. Например при пациент, който е подходящ за байпас хирургия или поставяне на стент, използваме специално създадена точкова система Syntax Score.  На базата на тази оценка, придружаващите заболявания, евентуално наличие на диабет и очакваната продължителност на живот при конкретния пациент, избираме статистически най-подходящата за този случай процедура. Ако изберем хирургично лечение, извършваме оперативната интервенция, така че тя да има най-дългосрочен ефект. Винаги се стремим и към намаляване на разрезите и използване на по-малко травматични техники. Към момента кардиологията и кардиохирургията търпят бурно развитие с въвеждане на нови устройства, използвани за лечение на редица заболявания. Тези устройства обаче са доста скъпи и се прилагат само при пациенти с висок риск от хирургична интервенция. За щастие нашата болница разполага с възможност за използването им. Такива методи са: ендопротези за лекуване на заболявания на аортата, безкръвни операции на аортната клапа, чрез имплантиране на протеза през минимален разрез на крака, а в момента започваме подготовка за извършване на интервенции и на митралната и трикуспидалните клапи. Така нашите високорискови пациенти няма да бъдат подлагани на конвенционална хирургия , а с тези нови устройства ще могат възможно най-бързо да се върнат към своя обичаен начин на живот.

Защо "днес пациентите са много сложни"?

Проф. Иво Петров: Причината е в "неудобството" от увеличаването на продължителността на живота - застаряването на населението. У нас към световния тренд се добавя и емиграцията на млади хора. Така средната възраст на населението се покачва постоянно, а сърдечносъдовите заболявания са приоритетно болести на по-късния етап от живота. А колкото по-възрастни са пациентите, с толкова повече заболявания са и толкова повече фактори влияят върху избора на лечение и резултата от него. Логично и сърдечносъдовото заболяване при възрастните хора обикновено обхваща няколко територии - сърце, мозъчни съдове, периферни съдове. В този контекст винаги е в интерес на пациента мултидисциплинарен екип да провежда лечението, да реши кой проблем трябва да се третира първо и как - оперативно, минимално инвазивно или консервативно с поддържаща медикаментозна терапия. Но има и още нещо, което определя спецификата на сърдечносъдовите заболявания у нас - в България са налице в кристален вид всички сърдечносъдови рискови фактори.

- Напомнете ги - може някой да се замисли, още повече, че за пушенето например често се появяват и успокоителни мнения от лекари.

Проф. Иво Петров: Дебело и категорично подчертавам: тютюнопушенето вреди на всички органи и системи, най-вече на сърдечносъдовата система и на белия дроб , а е доказана и достоверна връзка с онкологични заболявания - на белия дроб, на пикочния мехур, на простатата, на дебелото черво. Това е един от най-големите убийци в съвременния свят, който сами си вкарваме "в двора". Другите увреждащи сърдечносъдовата система фактори, с които в България много не се съобразяват хората, е нездравословното хранене и избягването на физическа активност. Ние препоръчваме като най-благоприятна за сърцето и съдовете средиземноморска диета - с много зеленчуци и плодове, риба, пълнозърнести храни. А умереният спорт, ходене пеш или друга регулярна умерена физическа активност според предпочитанията са нещо, което е добре да се прави всеки ден, и то не само за сърцето.

Д-р Асен Келчев: Освен тютюнопушенето, други рискови фактори са пол, възраст, артериална хипертония, общ холестерол и генетично предразположение. Това, което най-лесно можем да контролираме са артериалното налягане и нивата на общия холестерол. И двете могат да бъдат намалени чрез повишаване на двигателната активност и редуциране на телесното тегло. Така че вместо да изпушим една цигара, по-добре да направим 30 клякания.

Мултидисциплинарният подход, за който говорите, може ли да се илюстрира с очевидно подобрен резултат при конкретни случаи?

Иво Петров: О, много са и "класическият" пример е поетапното лечение. Характерни са случаите, при които например се налага ние да направим нещо минимално инвазивно - например да стентираме сънна артерия и като следващ етап колегите от хирургичния екип да направят сърдечна операция. А понякога е обратно - когато се налага или е относително спешно кардиохирурзите правят операция, а ние допълнително правим интервенция на периферен съд или на сънна артерия, която не е била толкова критично стеснена, че да е стояла като приоритетна грижа. Универсалното правило е да се започне с по-спешния проблем, не по-важния, а по-рисковия, който не може да изчака реда си по своята важност на теория. Например след оперативно животоспасяващо лечение на нивото на началната аорта поради дисекация на аортата - разслояване на вътрешния й слой, може да се окаже, че има продължаващо страдание на периферните съдове поради

притискане на истинския лумен от фалшивия. Тази патология може да бъде решена неоперативно по минимално инвазивни методики, които са наша отговорност. На последния конгрес - 10-ото издание на ежегодната Азиатско-тихоокеанска ендоваскуларна конференция в Ню Делхи, представихме точно такъв случай и той спечели наградата за най-добър клиничен случай сред общо 30 представени. Допълнителното имплантиране на стентове в разклоненията на аортата при екстремно притискане на истинския лумен е проблематично в световен мащаб. Търси се идеалният подход. Ние избрахме варианта, който е най-щадящ за пациента - след откритото хирургическо лечение импланитрахме няколко последователни непокрити аортни стента. Това доведе до центриране на кръвотока в аортата и позволи да се кръвоснабдяват нормално и страничните й клонове през клетките на стентовете. Радостното е, че не само спасихме пациента, но и с иновативното лечение му осигурихме функционална независимост. След комбинираното лечение на това потенциално фатално заболяване, повече от година той живее нормално, ходи на работа.

Д-р Асен Келчев: При пациенти, които постъпват при нас за оперативно лечение, е възможно предварителната оценка да отчете твърде висок риск за хирургична процедура. Разумният избор в този случай е  да намерим решение с авангардни безкръвни методи. Наскоро имахме двама пациенти с тежка дихателна недостатъчност. Въпреки че бяха с анатомия, подходяща за хирургия, взехме решение за разширяване на съдовете със стентове в ангиографската лаборатория. Друг пациент с напреднала сърдечна недостатъчност и триклапна болест на сърцето, отказал операция преди 5 години поради много високия риск, беше старателно предоперативно подготвян в рамките на 10 дни. Състоянието му се подобри драстично, а 24 часа преди операцията използвахме специален медикамент, който да стабилизира допълнително сърцето за оперативната интервенция и да сведе рисковете от нея до минимум. Направихме операцията и планово приложихме подпомагаща сърцето машина до 3-ия следоперативен ден. Но на 7-ия ден, докато подготвяхме извеждането на пациента от реанимация, сърцето му внезапно спря. Реанимирахме го успешно и му поставихме специална "машинка" - имплантируем кардиовертер дефибрилатор, която предотвратява внезапната сърдечна смърт. Пациентът вече е изписан и с много добра прогноза. Друг млад пациент със силно увредено сърце беше подложен на комплексна кардиохирургична процедура, включваща байпас хирургия и резекция и пластика на лявокамерна аневризма. Поради ритъмно нарушение в ранния следоперативен период му беше направена катетърна аблация от екипа електрофизиолози на проф. Лазар Ангелков. С тази процедура ускорихме възстановяването му. Работим активно и с колеги от други болници. Това помага да покрием целият спектър на лечение на сърдечно-съдовите заболявания, причина номер едно за смърт в модерния свят. За съжаление обаче  не е толкова лесно, колкото изглежда, докато го разказваме.

Проф. Иво Петров: В процеса са ангажирани много специалисти на различни нива, но при задължително висока квалификация за техните сфери на отговорност. Може да ес каже, че пациентът е поставен в центъра и всички ние гледаме фокусирано в него.

От колко души е съставен екипът на центъра?

Проф. Иво Петров: Общо 320, петдесет от тях са лекари с поне една специалност.

Физически на едно място ли сте интервенционалисти, хирурзи, електрофизилоози, когато различните екипи работят заедно?

Проф. Иво Петров: При мултидисциплинарно лечение използваме зала, която дава хибридни възможности. Разказвам реален случай в реално време - докато разговаряме, в залата се подготвя имплантиране на сърдечна клапа през бедрената артерия, а колегите по оперативен път коригират голям съдов проблем, свързан с мощно натрупване на калций, при което той се пука буквално като камъче и трябва да се направи пластика на артерията. В момента имаме интервенция, която е нагледен жив пример за предимствата на стратегията за колаборация между екипите - сложили сме катетърната клапа, а колегите от съдовата хирургия правят реконструкция на съдовия достъп - артерията, през която сме минали, за да сложим клапата. Може да се каже, че според конкретния случай в мултидисциплинарния екип влизат различни комбинации от специалисти, които са необходими за най-ефикасното лечение ри конкретния пациент. Подобни случаи са вече ежедневие.

 

Източник: 24chasa.bg