Всеки може да загуби съзнание в горещините

Кардиологът доц. д-р Яна Симова е началник на Отделение по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център в София. Разговаряме за причините и диагностиката на синкопите (припадъци, загуба на съзнание).

- Доц. Симова, какви хора са застрашени от припадък в горещото време?

- Синкопи могат да направят хора на всякаква възраст и пол. Една четвърт от тях са имали поне веднъж през живота си припадък или синкоп. Така че при горещо време няма пощадени, без риск да загубят съзнание.

- Какво точно предизвиква синкопът?

- Синкопът може да има няколко основни причини. Една от тях е чисто вегетативна – така нареченият вазовагален синкоп. Той се получава

 при спадане на артериалното налягане

 в резултат на активиране на парасимпатиковата нервна система. Това е по-вероятно да се случи в топло време, отколкото в студено, по-често, когато човек стои дълго време прав на едно място, без да се движи, или когато е в задушно, препълнено от хора помещение. Но е възможно да се стане при силна болка, при ходене до тоалетната, при рязко изправяне. Тези са причините за рефлексните, вазовагални синкопи. Те са неприятни, но неособено опасни, освен ако при падането човек не се нарани.

Има обаче и по-опасни причини, поради които човек загубва съзнание. Може да се загуби съзнание поради заболяване на сърцето – засягане на сърдечния мускул (миокард), на клапите или нарушение на сърдечния ритъм. Затова първо трябва да се изключи такъв тип припадък.

- С какви изследвания се установява, че причината за синкопа е в сърцето?

- Това става при преглед от кардиолог. Може да се направи образно изследване на сърцето – ехокардиография. Понякога се поставя холтер, който регистрира сърдечната дейност на електрокардиограма за 24 часа.

Най-често имаме обикновен припадък, вазовагален синкоп, но трябва да се изключи по-сериозно сърдечно заболяване като причина за загуба на съзнание.

- Какво представлява изследването тилт-тейбъл?

- Това изследване има отношение към загубата на съзнание. Целта на тилт-тейбъл теста или тест с наклон на тялото е да провокира припадък, като по този начин се доказва, че синкопът е вазовагален (рефлексен). За теста се използва „кушетка”, която може да се наклони под ъгъл 75°. Изследването се състои в рязко изправяне на цялото тяло на пациента от легнало до полуизправено положение под ъгъл 75°. Прави се така наречената ортостатична провокация, за да се види как реагира вегетативната нервна система. Тестът продължава още около 40 минути, през което време наблюдаваме състоянието на пациента. На 20-та минута се прилага медикамент под езика, който понижава кръвното налягане. Така провокираме реакцията на вегетативната нервна система. При пациентите, които са правили вазовагални синкопи и имат склонност към тях, обикновено кръвното спада, а сърдечната честота не може компенсаторно да се повиши достатъчно. Сърцето не може да изтласква достатъчен обем кръв към мозъка и тогава човекът загубва съзнание. По време на тилт-теста пациентът е привързан с колани и няма риск да падне. Освен това е поставен венозен път (абокат), през който да се направят вливания или медикаменти, ако се налага. Всичко е под медицински контрол. Така че тестът не е опасен. Но е достатъчно надежден да докаже, че синкопът е с вазовагален механизъм.

- Какво се препоръчва на пациента, когато синкопът е вазовагален?

- Трябва да се увеличи приемът на течности, особено в по-горещото време на година, когато хората прекарват повече време на открито и повече се изпотяват. За възрастен нормата е 30 милилитра вода на 1 кг телесно тегло. При тегло 70 кг трябва да се приемат 2 литра и 100 милилитра вода и други течности.

Втората препоръка е да се избягват провокиращи състояния. По принцип всеки, който е припадал, знае какво провокира припадъка му – дали е рязко изправяне, дали е взимане на кръв, дали е болка. И ако знае, че рязкото изправяне провокира припадък,

 човекът трябва да се изправя бавно

 без да бърза, или да изпие първо няколко глътки вода и после да стане от стола или леглото. Третата препоръка е при вече настъпило прилошаване или причерняване (пресинкоп) – тогава човек може да вземе мерки, така че да не се стигне до загуба на съзнание. Най-добре е в такъв момент човек да легне, ако има къде. Ако не, поне да седне или да клекне ниско долу, да свие ръцете и краката си, за да даде възможност на мускулите да изпомпат кръвта към сърцето и мозъка. Също така да пие течности и да изчака прилошаването да премине.

- Ако все пак причината за синкопа се окаже заболяване?

- Тогава си има съответното лечение. Ако например се окаже, че загубата на съзнание е от стеснена аортна клапа на сърцето, тогава клапата трябва да се смени. Ако причината е в нарушение на сърдечния ритъм, ако сърцето не провежда правилно електрическите импулси, тогава може да се сложи пейсмейкър.

- Какво представлява коронарната болест на сърцето и има ли връзка със синкопите?

- Това е друго заболяване. Представлява стесняванена съдовете на сърцето – най-често от атеросклеротична плака. Сърцето е мускул, който се храни от кръвоносни съдове. До него идва кислород през кръвта, която преминава по коронарните артерии. Когато те са стеснени, сърцето не може да се захранва дастатъчно с кислород и тогава говорим за исхемична болест. Заболяването се проявява най-често със стягане или болка в областта на гърдите, която може да преминава към шията, долната челюст, лявото рамо и лявата ръка. Понякога

 се провокира от физическо натоварване

 или от психическо напрежение, продължава няколко минути и при покой болката преминава. Исхемичната болест се диагностицира чрез снемане на анамнеза на пациента, преглед, електрокардиограма, ехокардиография, тестове с натоварване на сърцето чрез физически усилия или медикамент, за да се види как се храни сърцето при натоварване, и с коронарна артериография. Последното изследване се прави с контраст. През артериите с катетър се стига до сърцето, където се впръсква контрастното вещество, за да се види има ли стеснение в съдовете.

- Какво е лечението при стеснения на съдовете?

- Стеснението може да се разшири, като се сложи стент (като пружинка от метал, която разширява съда). Ако стесненията са твърде много, може да се направи байпас операция. При тази кардиохирургична интервенция стеснените или запушени съдове на сърцето се заобикалят с байпаси, които се взимат от вени или артерии от други места на тялото.

- Какъв е основният контингент пациенти, които минават през вашата клиника?

- Ние сме университетска болница и единствената акредитирана по JCI, което ни превръща в структура с висока компетентност. Към нас се обръщат предимно пациенти със сърдечна, съдова и комбинирана патология, включително и сложни случаи, реферирани от други болници и колеги. В амбулаторната ми практика консултирам пациенти с разнообразна патология: от профилактика, през хипертония, ритъмни нарушения, клапни болести, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, до пациенти със синкопи и други сложни диагнози. Минават и бременни, болни за предоперативни консултации при несърдечна хирургия и онкоболни за проследяване на състоянието на сърцето по време на или след химиотерапия и лъчетерапия.

Интервю за в-к "Доктор"