02.11.2020 09:11

Болести на щитовидната жлеза водят до аритмии

Print

Контролирането на хормоните намалява сърдечносъдовия риск

Електрофизиология

Д-р Искрен Гарвански е електрофизиолог в Сектор „Електрофизиология и кардиостимулация“ към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. С д-р Гарвански разговаряме за взаимовръзката между заболяванията на щитовидната жлеза и ритъмно-проводните нарушения на сърцето.

 

- Д-р Гарвански, какво представляват ритъмно-проводните нарушения на сърцето?

- Те са нарушения на нормалната сърдечна честота, на нормалния синусов ритъм на сърцето. Нормалният синусов ритъм ни осигурява забавяне на сърдечната честота в покой и ускоряване при физическо и емоционално напрежение. Регулацията на този процес е многофакторна, зависи от нервната и от ендокринната система. Точно затова болестите на ендокринната система довеждат до отклонения от нормалния сърдечен ритъм.

Ритъмно-проводните нарушения са две групи. Ниската сърдечна честота е свързана преди всичко с проводните нарушения. А пък неритмичната сърдечна дейност (ритъм, който не е синусов) е свързана с ритъмните нарушения, при които са увредени клетките, които поддържат ритъма на сърцето. Най-честата аритмия е предсърдното мъждене. При него предсърдието започва да подава атипичен ритъм на сърцето и това води до неритмична сърдечна дейност.

- Как заболяванията на щитовидната жлеза влияят на ритъма на сърцето?

- Щитовидните заболявания засягат значителна част от населението. Обикновено хората страдат от намалена или от повишена функция на щитовидната жлеза. Първото се нарича хипотиреоидизъм (отделя се намалено количество щитовидни хормони), а второто – хипертиреоидизъм (повишено количество щитовидни хормони). И двете заболявания влияят на сърдечносъдовата система като цяло и на поддържането на нормалния сърдечен ритъм в частност.

- Кое от тези щитовидни заболявания е по-опасно?

- Ще обърна внимание първо на хипотиреоидизма, поради

 

честотата на субклиничния хипотиреоидизъм,

 

който остава дълго време недиагностициран. Той не повишава риска от аритмия чак толкова, колкото повишената функция на щитовидната жлеза. Но проблемът при понижена функция на щитовидната жлеза е забавянето на метаболизма и на сърдечната дейност, повишаването на холестерола и натрупването на наднормено тегло. Заедно с това се променя контрактивитетът (съкращаването) на самото сърце и съдовото съпротивление. В краткосрочен план това няма да се отрази негативно, но останал недиагностициран, този ендокринен проблем в дългосрочен план може да доведе до сърдечносъдово усложнение. Повишава се дълготрайният риск от сърдечносъдови инциденти, в това число инфаркт, инсулт, развитие на коронарна болест със стесняване на съдовете на сърцето.

При хипертиреоидизма пък може още с първата изява на това състояние да настъпи аритмия, и то предсърдно мъждене.

- Как пациентите разбират, че имат предсърдно мъждене?

- Една част изобщо не разбират. При тях предсърдното мъждене протича асимптомно и нямат оплаквания. Само при измерване на кръвното налягане или при рутинна кардиограма се вижда, че сърцето им бие аритмично.

Втора група пациенти имат дискретни симптоми – или лесна умора, или усещат, че сърдечната честота им е ускорена – пулсът им е постоянно над 100 удара в минута. Това, разбира се, не остава незабелязано.

Третата група пациенти имат по-тежки симптоми. Когато получат аритмия, не могат да извършват ежедневните си дейности, защото

 

изпитват изключителна умора

 

Причината за предсърдното мъждене у една част от хората е именно повишената функция на щитовидната жлеза. Така че скринирането за щитовидна патология на пациенти с аритмия е изключително важно. Преди да започнем да лекуваме аритмията медикаментозно, трябва да проверим дали тя не е вторична – да е следствие на някое ендокринно заболяване.

- Когато терапията на хипо- и хипертиреоидизма е успешна, когато заболяванията се контролират, това намалява ли риска от аритмии?

- Разбира се. Рискът от ритъмно-проводните нарушения идва преди всичко от промененото ниво на хормоните. Когато лечението е успешно, то води до нормализиране на хормоналните нива и неутрализира негативния ефект върху сърдечносъдовата система.

Ето защо, добрият контрол на щитовидните заболявания редуцира риска и от сърдечносъдови инциденти, и от аритмии.

Важно е да знаем състоянието на щитовидната жлеза на нашите пациенти и по друга причина. Едни от често използваните медикаменти за поддържане на ритъма на сърцето при предсърдно мъждене имат за съжаление, сериозен страничен ефект – увреда на щитовидната жлеза. Това е поради наличието в медикаментите на йод, който се натрупва в различни органи и тъкани и така влияе на функцията на щитовидната жлеза. Ето защо, е задължително на практика, преди да започнем лечение на нашите пациенти, да знаем състоянието на щитовидните им хормони. В хода на лечението с медикаменти, които влияят на щитовидната жлеза,

 

проследяваме щитовидните хормони

 

периодично. Така че работата ни с колегите-ендокринолози е съвместна, преплетена във времето и не е ограничена в една-единствена консултация, в една среща на пациента с нас, кардиолозите, или с ендокринолозите. Това е път, по който вървим заедно дълъг период от време.

- Съществува ли практика и ендокринолозите да ви пращат пациенти, за да се изследват за аритмии или други сърдечносъдови проблеми?

- Да, тази практика е двустранна. Когато имаме пациент с аритмия, назначаваме изследване за щитовидни хормони и ако те са извън нормата, следващата стъпка е консултация със специалист- ендокринолог. Но много често и ендокринолози правят консултации с нас, когато имат пациент с болест на щитовидната жлеза и проблем с ритъма на сърцето. Задължително заедно следим най-рисковите пациенти – които имат щитовидна патология, но пък за съжаление, се нуждаят от медикаменти, които влияят зле на щитовидната жлеза. Тези пациенти изискват изключително близка колаборация между нас и често проследяване на щитовидните хормони, за да преценим кога ползата от медикаментите е по-голяма от тяхната потенциална вреда и кога е обратното, за да преустановим приема.